Wings BG—Грижа за Вашия домашен любимец.

Генетичните и наследствени фактори имат непосредствено влияние върху агресивността при кучетата. Породите отличаващи се със своите охранителни качества като например, добермани, акити, ротвайлери, безусловно биват по–агресивни, отколкото някои други породи. Също така влияние оказва и лошото развъждане върху темперамента на кучето. Агресия може да предизвикат и хормоните.

Още една вероятна причина за наличието на агресивност—заобикалящата среда: условията на живот, недостатъчната социализация, честите и безсмислени физически наказания, нападения от страна на други агресивни кучета, прекомерното поощрение на стопанина, когато кучето проявява агресия, изолация от хора или постоянен тормоз от деца.

Очевидно кучетата не са човешки същества. За тях съществува стадната йерархия, която се установява и поддържа чрез езика на тялото, звуците, сигналите и миризмите. Винаги в една глутница има доминиращо животно (алфа), другите членове винаги имат по–нисък „статус“ в нея. Когато кучетата съжителстват с хора те гледат на тях като на „членове на глутницата“ и се опитват да намерят своето място в нея. Ако кучето покаже признаци на доминантност (например, ръмжи охранявайки храната си) и такова поведение не се коригира от стопанина—за кучето това означава, че се е „изкачило“ на едно „стъпало“ в семейната йерархия по отношение на един или всички членове на семейството.

Началните признаци на доминатност по правило си остават незабелязани от стопанина, като той обикновено се опитва да си обясни поведението на кучето си с някакво временно неразположение, да речем. Но в момента в който кучето „набрало сила“ да се катери и завоюва позицията на „алфа“ посегне да ухапе стопанина си, уви, чак тогава бива „забелязана“ доминантната проява на домашния ни любимец. Стопанина не разбирайки защо това поведение прогресира започва да се кара и наказва кучето. Твърде често такива кучета завършват „йерархичната си кариера“ в някой кучешки приют. Биват приспивани там само заради това, че стопанина им не е съумял да види и стопира навреме развитието на агресивното поведение в домашния си любимец.

Типове агресия

Съществуват няколко типа агресия:

• защитна
• провокирана от страх или болка;
• доминантна
• охранителна
• териториална
• сексуална (към животно от същият пол—„спор“ за партньор);
• родословна
• родителска

Едно куче може да проявява едновременно няколко типа агресия.

Доминантно–агресивните кучета изглеждат уверени в себе си и напрегнати. Те стоят изправени „като струна“ с изправена гордо глава и напрегнат поглед. Опашката е „навирена“ нагоре, като леко я поклащат.
Те „изискват" настойчиво да бъдат изведени, когато те „искат“; хвърлят се с лай към прозорците на дома при най–малкият шум отвън; облайват продължително преминаващите навън кучета; ревниво пазят храната си и заплашително повдигат глава, когато някой се приближи твърде към нея. Мнозина от тях не се подчиняват на команди, особено на „на место“ и „седни“. Доминанто–агресивни кучета се срещат доста често и сред чистокръвните кучета.

Защитно–агресивните кучета се държат доста противоречиво. Те заемат подчинителна поза (свити уши, стараят се да не ви гледат в очите, снишават се към земята, подвиват опашка), ближат ви ръката, лягат по гръб показвайки ви корема си. Те отказват да се подчиняват на общите правила, които вие поставяте пред тях. Не харесват да бъдат докосвани по лапите, не обичат да ги чешат, решат, подстригват и често се страхуват от човешките ръце. Това са тези кучета, които хапят от страх. Заставени да отидат в ъгъла те щракат със зъби и често хапят хората, когато те се обърнат към тях с гръб.

Запомнете веднъж завинаги: ако кучето е успяло да се домогне до позицията на „алфа“ за да поправите и промените доминантно–агресивното му поведение не бива да прилагате наказание! Това би провокирало кучето да ви се подчинява от страх, но то никога няма да стане пълноценен „член“ на вашето семейство. За съжаление горчивата истина е, че куче хапало хора е почти невъзможно да бъде „променено“ затова такива животни биват приспивани. Злобните кучета обикновено са такива защото са попаднали в „лоши ръце“ на хора с ниска култура или комплексирани, но това не прави картинката по–приемлива за околният, миролюбив свят.

В човешкото общество няма място за озлобени, агресивни, налитащи да разкъсват себеподобните си или хората—„опропастени“ кучета.

Как да предотвратяваме нападение от кучета?

• Старайте се да не влизате в дворовете на ваши познати, които отглеждат куче там, без да сте поканени предварително. Не хуквайте да бягате ако Ви изскочи куче на пътя—това само би стимулирало агресия. Опитайте се да демонстрирате твърдост и превъзходство, говорейки със спокоен тон на кучето. Колкото и странно да звучи това понякога проработва. Също така бихте могли с твърд глас да кажете „Не бива“ или „Седни“—това също би могло да помогне в такава ситуация.
• Старайте се да избягвате да гледате кучето в очите—това то би „изтълкувало“ като предизвикателство от ваша страна. Вместо това опитайте да запазите хладнокръвие и да се държите така все едно, че то никак не ви интересува. Ако кучето започне да пристъпва към вас бавно започнете да отстъпвате, държейки кучето в полезрението ви, но все така правейки се, че то не ви вълнува. Ако кучето продължи да настъпва към вас–спрете и изчакайте. Ако карате колело не се опитвайте да ритнете кучето. Спрете, слезте от колелото и го поставете между вас и кучето. Кучето ще загуби „преследваната плячка“ и вероятно ще загуби интерес към вас. Никога не галете „странни“ или непознати, скитащи кучета. Никога не се доближавайте до непознато спящо или хранещо се куче. Не се срамувайте да се качите на дърво или да извикате за помощ ако се страхувате и сте в безизходна ситуация. Не се свенете да помолите стопанина на кучето да го хване и задържи, когато преминавате покрай него. При случай на ухапване или при среща със свободно мотаещи се агресивни кучета задължително доложете на съответните органи на реда.
• При атака на агресивно куче винаги се стремете да запазите максимално спокойствие и присъствие на духа. Дж. Майкъл Корнуел съветва децата така:

  Станете дърво. Съберете краката един до друг, лактите към гърдите, а с китките на ръцете се хванете за шията.

  Никога не се обръщайте с гръб към пуснато свободно, агресивно лаещо куче. Дайте възможност на кучето да Ви подуши. В повечето случаи кучето би се отдалечило убеждавайки се, че вие не представлявате заплаха за него. Говорете на кучето със спокоен тон. Опитайте да му кажете „Иди си вкъщи“, „Добро куче“. Изчакайте кучето да се отдръпне след, което бавно се оттеглете от полезрението му. В краен случай хвърлете или се престорете, че замеряте с някакъв предмет агресивното куче.

Ако най–лошото се случва и кучето ви захапе, опитайте да му „подадете“ да захапе якето ви, чантата, каквото и да е. Ако атакувалото ви куче ви събори на земята свийте се на кълбо и скрийте с ръце главата и шията си. При случай на ухапване веднага потърсете медицинска помощ.

Из „Ръководство за стопаните на кучета. Агресия при кучетата. Развитие на агресията и корекция“ на Гари Л. Клемонс